Левски U15 / Мачове - Академия ЛЕВСКИ

Дотогава Недялков играе за Спортклуб (София). За 3 години ЖСК се изкачва до Първа софийска дивизия. През сезон 1938/39 завършва на 1-во място в нея с 10 победи от 10 мача (не участват столичните клубове, които се състезават в националната дивизия), а освен това печели квалификациите за участие в Националната футболна дивизия. През сезон 1939/40 ЖСК дебютира сред най-добрите клубове в България. Воден от своя капитан Стою Недялков, известен с прякора си Доктор Кох, отборът се представя по най-добрия начин и завършва изненадващо на 1-во място в крайното класиране, на точка пред „Левски“ и „Славия“.

В следващите 67 години „железничарите“ са неизменна и важна част от елитното първенство и изобщо от българския футбол. Локомотив не участва в „А“ РФГ единствено през сезон 1951, когато се състезава в „Б“ РФГ, а в периода януари 1969 г. – юни 1971 г. не развива дейност като самостоятелен клуб, след като е принудително обединен със Славия. Локомотив през 50-те години на ХХ век[редактиране | редактиране на кода] През сезон сезон 1953 „Локомотив“ печели за втори път в историята си националната купа. На финала в турнира „железничарите“ побеждават с 2:1 „Левски“ с голове на Костадин Благоев и Петър Аргиров.

ФК Локомотив София 1929 - Home | Facebook

ЖСК е приет в редиците на Българската национална спортна федерация (БНСФ), като уставът на клуба е утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 7 септември същата година. Първият екип на клуба е изцяло в черно. ЖСК започва да се състезава в Трета софийска футболна дивизия. През сезон 1931/32 отборът завършва на 1-во място и след спечелени баражи се изкачва във Втора софийска дивизия. Там престоява три години, като през сезон 1934/35 отново изпада в Трета дивизия. Издигане до водещ клуб в страната (1935 – 1948)[редактиране | редактиране на кода] Преломна за по-нататъшното развитие на клуба става 1935 г.

Месеци по-късно за втори път е спечелена титлата на България. Във финала на Републиканското първенство Локомотив побеждава Спортист (София) след победа с 3:1 и равенство 1:1. В състава на „железничарите“ вече личат имената на още няколко футболисти, оставили трайна следа в клубната история като вратарят Симеон Костов, Стоян Орманджиев, Вучко Йорданов. През 1948 клубът за първи път печели и националната купа, като на финала надиграва с 1:0 пловдивския Славия-Ченгелов. Важна част от „А“ РФГ (1948 – 1994)[редактиране | редактиране на кода] През 1948 г. „Локомотив“ става част от новосъздадената „А“ републиканска футболна група. Извоювания през отминалото десетилетие статут на един от водещите клубове в България е съхранен.

[6] На 20 април 2013 г. секторите А и Г посрещат около 4000 зрители[7] на футболната среща от А ПФГ между „Локомотив“ (София) и „Ботев“ (Пловдив). През сезон 2015/2016 година за футболни мачове е отворен целият стадион. След влизането на „Локомотив“ във Втора професионална футболна лига вече лицензирани за посещение са само сектор А и клетката за гости, като по този начин капацитетът е ограничен на 6000 зрители. През есента на 2016 г. е обновена ВИП ложата на сектор А. Тя разполага с 64 закрити тапицирани кресла. Сезони[редактиране | редактиране на кода] Последни 10 сезона[редактиране | редактиране на кода] Име Група Място Нац.

По този начин още в дебютния си сезон ЖСК става шампион на страната. За решителните последни мачове от кампанията към състава се присъединява Крум Милев, който през следващите 8 години ще бъде сред най-изявените футболисти в тима. Голмайстор на отбора в шампионския сезон става Георги Манолов с 9 попадения. Сред другите основни играчи са Димитър Маринов, Стилиян Ангелов, Стефан Драганов, Александър Дръндаров, Спас Георгиев, Асен Милушев, Златко Тодоров, Йордан Кръстев, вратарите Костадин Костов и Славейко Виденов. През следващите години отборът запазва статута си на един от най-добрите в страната. На събрание, провело се на 3 април 1945 г., клубът приема името „Локомотив“.

През 2010 година, Лицензионната комисия към БФС отказва да лицензира съоръжението и от футболен сезон 2010/2011 до пролетта на 2013 година „Локомотив“ (София) играе домакинските си срещи на Националния стадион „Васил Левски“ и други стадиони в София и страната. След обработка на въжетата и носещите колони на покривната конструкция, [5] както и изливане на нова настилка в някои сектори, лицензът за провеждане на масови мероприятия на стадион „Локомотив“ е възстановен.

Локомотив (София) - новини, програма и класиране - Sportal

„Локомотив“ бележи лек възход едва през 2004 г., когато на треньорския пост застава Стефан Грозданов. Под негово ръководство клубът два пъти завършва на 3-то място в „А“ група и има добри изяви в евротурнирите. През сезон 2006/07 „железничарите“ елиминират в Купата на УЕФА Македония ГП и Бней Йехуда, преди да отпаднат от Фейенорд след две равенства (2:2 и 0:0). През 2007/08 пък отстраняват Оцелул, а след това отпадат от Рен (1:3 и 2:1). След края на сезон 2014/15 заради натрупани дългове от близо 2 млн. лева „Локомотив“ губи лиценза си за европейските клубни турнири и „А“ група. Президентът Николай Гигов се отказва от футбола, а отборът е изпратен във „В“ група. Локомотив 1929[редактиране | редактиране на кода] На 9 юли 2015 г.

„Локомотив“ провежда общо събрание, на което за президент е избран Кирил Льосков, придобил мажоритарния дял акции. [3] Отборът стартира сезон 2015/16 в Югозападната „В“ група, но на 20 август прекратява участие поради липсата на финансови средства. Дни след това на мястото на изпадналото в несъстоятелност дружество е създадено ново – ФК Локомотив София 1929 АД, а управлението е поето от бившия футболист на тима Иван Василев.

В него участват 18 души. На събранието е решено, че член на клуба може да бъде всеки, който е под ведомството на Министерството на железниците или пък е син на железничар. [2] Клубните членове бързо нарастват на стотина – работници, чиновници и инженери от жп работилницата. На 3 октомври 1929 г. ЖСК губи с 0:5 от „Зора“ (София) на игрище „Юнак“ в мач, за който се смята, че е първи официален в историята на клуба. В началото на юни 1930 г.

се е намирало до Безжичния телеграф зад Централна гара София, където сега е сградата на ТЕЦ „София“. Теренът е само за тренировки, не е пригоден за мачове. Повечето от домакинските си мачове ЖСК е провеждал на стадион „Юнак“. Това продължава до края на петдесетте години, когато „Локомотив“ се мести във втория си дом – стадионът в квартал „Захарна фабрика“. На този вече несъществуващ стадион се играе до закриването на отбора през пролетта на 1969 г. След „възраждането“ на „Локомотив“ (София) в началото на седемдесетте години, отбора провежда домакинските си мачове на стадион „Локомотив“ в район Надежда до жк. „Свобода“. Отначало стадионът разполага само с един сектор, но след продължителен ремонт съоръжението вече има капацитет за 22 000 седящи зрители.

През 2000 година са поставени около 4000 седалки с облегалки на западната трибуна и около 7200 на източната, с което капацитета на стадиона е намален на около 16000 зрители. През 2001 година стадионът е избран за домакин на финала за купата на България. Стадионът е арена на редица концерти: през 2005 г. на Блек Сабат, през 2006 г. на Депеш Мод и Ерос Рамацоти, през 2007 г. Джордж Майкъл и Айрън Мейдън, през 2008 г. на Кайли Миноуг, през 2010 г. на Елтън Джон, през 2013 г. на Депеш Мод.

Двамата нападатели са сред най-изявените футболисти в състава през 50-те години на ХХ век. От 1950 г. в тима заиграва и защитникът Апостол Чачевски, който носи екипа на клуба цели 17 години. Отличават се също Никола Богданов и Георги Берков. В „А“ РФГ Локомотив става вицешампион през 1957, както и бронзов медалист през 1952, 1954 и 1959/60. Големият отбор на Георги Берков[редактиране | редактиране на кода] Постепенно в състава навлизат плеада от силни футболисти, сред които най-много се откроява Никола Котков.

Следват две години и половина, в които железничарската общност води борба за възстановяването на „Локомотив“ като самостоятелен клуб. Това дава резултат и през юли 1971 г. отборите са отново разделени, като спечеленият актив от „ЖСК Славия“ се прибавя към този на „Славия“. Четвърта титла на България[редактиране | редактиране на кода] „Локомотив“ печели четвъртата титла в своята история през сезон 1977/78. Старши треньор е Васил Методиев, който разполага с обигран състав, достигнал върха си именно през тази кампания. Лидерите на отбора са собствените юноши Начко Михайлов, Йордан Стойков, Боко Димитров, Георги Бонев, Ангел Колев, Бойчо Величков, Радослав Здравков, Трайко Соколов, заедно с няколко кадъра отвън като вратарят Румянчо Горанов и Венцислав Арсов. „Железничарите“ завършват на точка пред ЦСКА и на 4 пред „Левски“.

(ПОТОК НА ЖИВО) Хебър 1918 Локо Пловдив гледаме по

(((поточно предаване>>>>))) Хебър 1918 Локо Пловдив

[hd на живо!] Локо София Черно море мач на живо

[[[онлайн]++]] Пирин Локомотив 1929 София гледаме по ТВ